Къдринка КЪДРИНОВА, Барикада Тази седмица бе представен новоизлезлият сборник Що е

Къдринка КЪДРИНОВА, " Барикада "

Тази седмица бе показан новоизлезлият алманах „ Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно ”. Разговаряхме с една от съставителите му – проф. Искра Баева – след полемиката с присъединяване на доста персони с ляво мислене, в каквато се трансформира премиерата на книгата в Съюз на българските журналисти.

През отминаващата седмица – на 4 април, единствено два дни след следващите парламентарни избори у нас с отдалечен от лявата опция и от здравия разсъдък резултат, в Клуб Журналист ” на Съюз на българските журналисти, се състоя представянето на новия алманах, публикуван от ИК „ Изток-Запад ” под заглавието „ Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно ”.

Заглавието е търсена отпратка към класическия труд на бащата на българския социализъм Димитър Благоев. Съставители са двама авторитетни учени с леви възгледи – историчката проф. Искра Баева и философът проф. Димитър Денков, и двамата преподаватели в СУ „ Св. Кл. Охридски ”.

Книгата съдържа 14 глави (научни статии) от създатели с разнообразни виждния по тематиката на проучването. Наименованията на главите и имената, които стоят зад тях, са показателни: „ Що е социализъм и има ли той почва у нас ” (дискусия с присъединяване на доцент Бернард Мунтян, проф. Любен Николов и проф. Петър-Емил Митев, състояла се през 1990 г.); „ Утопия ли е социализмът? ” (Мария/Мая Тодорова); „ XXI век: край или ново начало на човечеството ” (Даниела Пенкова); „ Препъна ли се интернационализмът в глобализацията? ” (Любомир Кючуков); „ Към полемиката за нова стратегия на Българска социалистическа партия ” (Георги Пирински); „ Думи за социализма и за какво той през днешния ден няма почва у нас ” (Хараламби Паницидис); „ Що е капитализъм и има ли той почва у нас? ” (Огнян Касабов); „ Носителите на конкуренция и социалистическата тактика ” (Рая Апостолова); „ Социализмът на XXI век – очовечаване на обществото ” (Искра Баева); „ Що е социализъм и кой социализъм има почва у нас? ” (Христо Проданов); „ Социално и гражданско: вероятности пред формалното обучение при започване на XXI век ” (Александра Арбаджиева); „ Образованието след декади промени – на дъното на Европа по обсег и качество ” (Таня Петрова); „ Социализъм или безчовечие – за здравето и мира ” (Божин Трайков); „ Миналото на съвременността: 130 години от първия български превод на Манифест на комунистическата партия ” (Димитър Денков).

Клуб „ Журналист ” на Съюз на българските журналисти се оказа стеснен за всички хора, показали интерес и пристигнали на представянето на сборника. Събитието прерасна в оживена полемика за ориста на социалистическите хрумвания и въобще на лявото мислене в актуалните условия у нас и в света. Включиха се доста от гостите – както одобрени през годините представители на тази политическа наклонност (като да вземем за пример някогашният ръководител на Народно събрание и сегашен основен редактор на също интензивно провеждащото полемики за профила на левицата у нас Благоевско списание „ Ново време “ Георги Пирински), по този начин и младежи, които търсят лявата опция отвън съществуващите официални политически субекти, претендиращи да се отъждествяват с нея.

В края на вечерта разговаряхме с една от двамата съставители на сборника – проф. Искра Баева. Ето какво сподели тя в изявлението особено за „ Барикада ”.

– Проф. Баева, по какъв начин се роди концепцията за този алманах, репликиращ класическия труд на Димитър Благоев? Защо решихте, че е значимо още веднъж да се сложи въпросът „ Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно ”?

– Идеята за сборника пристигна от проф. Димитър Денков, който е ръководител на Националния политически институт на Българска социалистическа партия. Той ми предложи също да стана съставител. Идеята бе това да не се трансформира в затворена в Българска социалистическа партия полемика, а да поканим мислители, принадлежащи към разнообразни обществени групи и публични хрумвания.

Когато започнахме да вършим лист на вероятните създатели, които да поканим, той бе много просторен. Обърнахме се и към хора с диаметрално противоположни хрумвания, тъй като е значимо и те какво мислят за социализма. Но всички до един отхвърлиха с еднопосочни реакции: „ Какъв социализъм, ние никакъв социализъм не желаеме! ”

Над 40 души, представители на разнообразни браншове на лявото, демонстрираха интерес да вземат участие в сборника със свои публикации. Както обаче постоянно става в такива случаи, по една или друга причина не всички съумяват да изпълнят положителните си планове. Така в последна сметка едвам към една четвърт от авансово деклариралите присъединяване действително се включиха – и в този момент можете да видите написаното от тях в книгата.

– Може би на останалите тематиката се е сторила прекомерно сложна?

– Признавам, че тази тематика е сложна за анализиране, тъй като, за разликата от други хрумвания, концепцията за социализма към този момент е била осъществена. Имаме един модел на социализъм зад тила си, който е приключил с провал. И това прави доста по-трудна опцията да обмисляш и да създаваш нов обществен план.

Големият проблем на левицата е, че тя доста се разграничава от десницата, която се базира върху инстинктите, върху егоизма, върху обясненията към хората, че алчността не е нещо неприятно, че в случай че те постави старания, всеки може да реализира всичко, че конкуренцията е най-важната.

При социализма е напълно друго. За да стигнеш до концепцията за социализма, би трябвало първо да осмислиш какво съставлява обществото. И в случай че искаш това общество да е обществено заслужено, би трябвало да се съгласиш авансово, че си задължен да поделиш своя интерес с ползите на другите. Защото социализмът съставлява общ интерес, а общият интерес значи отвод от част от самостоятелното в името на общото. Това е мъчно и изисква по-висока начетеност на хората. Само хора с обучение могат да осъзнаят какви са ползите на обществото. Необразованите хора доста елементарно попадат в мрежите на консерваторите, на индивидуалистите, които изясняват, че в случай че всеки пази своя интерес, всичко ще бъде доста добре. Че обществото щяло да се развива добре, в случай че всеки е сполучлив.

Само че не е по този начин. Защото капитализмът се гради върху конкуренцията. Тя има и положителни страни. Но де факто триумфът на едните значи неуспех на другите, които стават непотребни.

А концепцията за социализма неслучайно поражда, откакто се заражда и капитализмът, тъй като бързо излиза наяве, че такова общество е положително за малко на брой и неприятно за мнозина. Така изпъкват концепциите на тези хора, които мислят за положителното за множеството хора, за обществото като цяло – да няма огромни обществени разлики и да се даде на всеки опция да се развива.

Това е може би най-важното за социализма – че той желае да сътвори равна обществена основа за хората. И да разреши на всеки да се развива съгласно опциите си, а не съгласно средата, в която се е родил – измежду аристокрацията, духовенството или селячеството.

И най-важният въпрос е можем ли да възродим този модел. В момента ни споделят: в сегашния развъртян капитализъм, в който живеем, има равни благоприятни условия за всички. Всички получават обучение, има обща просветителна система. Да, обаче, в случай че си се родил в циганската махала или в далечно село, имаш доста дребна опция да получиш обучение и да стигнеш до върха. А в случай че си се родил в дребните богаташки затворени общности и комплекси, то сигурно освен ще успееш и ще получиш обучение в чужбина, само че ще ти бъде предоставено и хубаво работно място.

Каквото и да приказват в този момент за оня социализъм, в който живяхме – а той фактически имаше доста дефекти и не даваше политически свободи – въпреки всичко при него бяха основани равни благоприятни условия за развиване на хората. А що се отнася до привилегиите, тези на така наречен номенклатура, ще забележим голямата разлика сред техните благосъстояния и тези на сегашната върхушка. Максимумът на номенклатурата беше да има кола и вила. Докато в този момент всеки вижда защо става дума…

Тези въпроси са сложни, по тази причина малко на брой от поканените за присъединяване в сборника потърсиха отговори, въпреки че най-малко два пъти повече изявиха желание да го създадат. Тези, които писаха по тематиката, разгледаха не толкоз цялото общество, колкото проучиха избрани негови елементи. Това също е потребно. Затова намираме текстове по тематиката за образованието, показано, да вземем за пример, посредством доста показателна картина, обрисувана в публикацията на Таня Петрова. В нея ясно проличава по какъв начин е било унищожено всеобщото обучение, което имахме. В момента има единствено официално всеобщо обучение, което напълно не дава опция на всички младежи да се осъществят.

– В изявленията по време на представянето на книгата доста се говореше за алтернативата на капитализма. Ясни ли са параметрите ѝ?

– Първо, доста е мъчно в изискванията на актуалния капитализъм, когато отвред ти изясняват, че той е безалтернативен, да се решиш да кажеш: не, не съм склонен, има опция. Това е първото предизвикателство. Второто е да очертаеш тази опция.

Ще загатна една от първите публикации в сборника с създател Мария Тодорова, която живее в Съединени американски щати и е по-известна като Мая Тодорова. Статията ѝ е за утопичните социалисти. Съгласна съм с нея – без утопии няма развиване. Човек би трябвало да си слага цели, които са оттатък моментната действителност, с цел да може да вървим напред.

Струва ми се, че най-големият проблем на съвременността е увлечението по икономическия напредък. Така, както Димитър Благоев, с цел да отговори на въпроса „ Що е социализъм и има ли той почва у нас? ”, прави разбор на икономическото положение на България, по този начин и ние би трябвало да изхождаме от разбора на стопанската система през днешния ден.

Според мен, най-големият проблем за бъдещето на нашето общество е робуването на високите темпове на икономическо развиване. Трябва да прекратим този метод, тъй като високите темпове се реализират за сметка на общественото разслоение. Ако ние желаеме обществото да се развива, само че по този начин, че да употребява интелектуалния капацитет на всички членове, не можем да си позволим стопанската система да взема връх над обществото. Ако сложим на едната везна икономическото развиване, а на другата хората, мисля, че би трябвало да натежат хората – и това е позицията на социализма. Често пъти за сметка на стопанската система, само че мисля, че си коства.

Дали е толкоз значимо да имаме толкоз бърз стопански напредък, който с изключение на всичко друго в изискванията на актуалния неолиберализъм се гради върху потреблението? Консумацията значи консумиране на неведнъж невъзвратими земни запаси. Ако това е цената на високите темпове на напредък, по-добре е те да не са високи. По-добре е хем да се погрижим за природата, хем да не сме толкоз алчни, хем да създадем стопанска система, която не разчита безусловно на високи темпове, а на развиване, опряно по-скоро върху действителното произвеждане, в сравнение с върху потреблението в другите му форми.

Проблемите са доста. Аз не съм икономистка. Но считам, че там е разковничето. И там би трябвало да се търсят опциите за развиване на обществото, което да разреши освен на Европа и развитите страни да напредват. Те сега изяждат ресурсите на останалия свят, тъй като това е техният метод на развиване. Но процесът се обръща. Ако тези запаси бъдат изядени напълно, за всички ще стане неприятно. Моделът в този момент води до експорт на производства отвън Европа. В последна сметка обаче Европа ще заплати цената за всичко това. Даже няма и да загатвам самоубийствената война, която се води в Европа – тъй като и до там се стигна…

Мисля, че е време да помислим за един различен вид общество. В което не стопанската система, а обществената тъкан е по-важна. Хората. Моята теза е, че социализмът значи очовечаване не обществото.

– Кои от създателите в сборника участваха в полемиката? Какви още тези бяха изразени?

– Участва Таня Петрова, журналистка от вестник „ Сега ”, която от години написа по проблемите на образованието. Също и дипломатът и анализатор Любомир Кючуков – той разсъждава в публикацията си в сборника дали е народен или международен социализмът. Политикът и основен редактор на сп. „ Ново време “ Георги Пирински на собствен ред отстояваше програмата на Българска социалистическа партия от 2008 година Огнян Касабов проучва характера на настоящия български капитализъм и го съпостави с предишното. Христо Проданов приказва за цифровия социализъм, като сподели, че дигитализацията носи нови благоприятни условия за планирането. Но в изявлението си най-после шефът на издалото книгата издателство „ Изток-Запад ” Любен Козарев обърна внимание, че същата цифровизация води и до несъразмерна индивидуализация, тоест атомизиране на обществото, а изкуственият разсъдък може да направи хората непотребни.

Според мен, отрицателен отпечатък носи и концепцията за обезпечения най-малък приход, която толкоз се разисква и на която се придава обществен смисъл. А в действителност тя се стреми да трансформира хората в нещо като ученици на детската градина: да харчат предоставените им пари за занимания, да подтикват развиването на промишлеността на заниманията. А не да търсят хуманно развиване на обществото.

Дискусията продължи повече от час и на никого не му беше скучно. Хората се интересуваха най-много има ли бъдеще социализмът. Тук се бяха събрали хора, които не харесват сегашното и желаят да схванат има ли опция на настоящия неолиберален капитализъм. Мисля, че тази нужда беше най-важното в полемиката.

В края ѝ философът и журналист Юрий Борисов попита какъв въпреки всичко е днешният отговор на въпроса на Благоев, и също по този начин – кой е субектът на алтернативата на капитализма. Единен отговор е мъчно да се даде. Според Димитър Денков отговорите всеки търси в своята сфера, както и индивид на алтернативата може и би трябвало да е всеки един от нас. Защото е явно, че в този момент съществуващите партийни субекти – Българска социалистическа партия и може би Левицата – не са задоволително ясна опция. Те нямат в своите стратегии настояването за смяна на системата, на обществото. Те са за омекотяване на несъгласията в в този момент съществуващото общество.

Това е проблем на цялата европейска социалдемокрация. Демократичният социализъм, за който приказват, е хубаво нещо, само че той не излиза отвън системата на капитализма. Той е усъвършенстване на капитализма, а не нещо ново. Това е и същността на въпроса: дали да подобряваме капитализма или да изработим нещо ново. Моята теза е, че би трябвало да се стремим към нещо ново. Пътят стартира посредством непрекъснато проявление на неизброимите дефекти на капитализма.

– Как звучи Благоевият въпрос на фона на преди малко отминалите избори? Резултатите им не демонстрират ли, че в днешна България наподобява няма почва за социализъм? Къде са гласоподавателите на лявото?

– За мен на тези избори нямаше лява опция. Изборите бяха геополитически. И, със страдание, би трябвало да кажа, че към 70% от българския народ избра западната геополитическа опция.

– Е, 60% от гласоподавателите изобщо не гласуваха…

– Мисля, че изборната интензивност беше най-малко 50%. Недостоверни ми наподобяват изборните описи, включващи 6 милиона и 560 хиляди гласоподаватели – та цялото ни население сега е толкоз. Списъците би трябвало да се актуализират.

Що се отнася до тези, които не отиват да гласоподават, те въобще не свързват своя живот с политическите партии и не имат вяра в обществото. В положение на аномия са. Това не е по никакъв начин добра вероятност.

Факт е, че 70% от гласувалите 50% по една или друга причина избраха евроатлантическата действителност. Това ми се вижда тъжно.

От друга страна, следим по какъв начин българският народ се приспособява. Това му е главната характерност. Приспособява се към действителностите. Пак доста време се задържа мощното наличие на другите.

– Резултатите на гласуването не демонстрират ли, че бе определена войната?

– Да, тъкмо по този начин, 70% избраха провоенната опция.

– Дават ли си сметка какво са избрали?

– Може би не си дават сметка, тъй като това, че става дума за военна опция, бе отречено освен от политиците от тази наклонност, само че и от всички анализатори. Бе нападнат с обвинявания в „ путинизъм ” и президентът, който се опита да предизвести за пътя към войната. Пропагандата е доста мощно оръжие и доста навсякъде. Липсват медии на национално равнище, които да дават друга позиция, с доста дребни изключения.

Има някои публицисти и медии, които оказват въздействие и въпреки всичко показват опция, само че тя е единствено геополитическа. Идейната я няма. Няма лява опция. Дори Българска социалистическа партия се занимава с неща, които не влизат в арсенала на лявото. Да, има и уеб сайтове като „ Барикада ” или „ Диверсия ”, които са леви, само че те са едва познати в обществото.

– Очевидно днешната опция се свежда до избора сред войната и мира. Политическото като че ли изчезна въобще.

– Точно по този начин – на напред във времето излезе изборът война или мир. Никой не приказва за политическа опция. И това е продължение на налаганата в течение на над 30 години теза за безалтернативност на капитализма.

Ще напомня, че Жельо Желев един път се оплака по какъв начин, откакто загатнал за капитализъм при започване на 90-те, телефоните на ул. „ Раковски ” 134 се зачервили от митинги на хора от Съюз на демократичните сили, които се възмущавали: откъде-накъде капитализъм, ние не желаеме никакъв капитализъм. Сега е напълно друго.

Направила съм си труда да запитвам младежи, родени през този век, какво схващат под капитализъм, и всички те имат позитивно отношение към него.

– С какво го асоциират – с демокрацията?

– Повече с пазарната стопанска система. Демокрацията дори не я загатват. Наблягат на пазарната стопанска система, която осигурявала задоволително богатства. За 30 години се е трансформирало съзнанието, като капитализмът се утвърди като безалтернативна действителност. Затова ни е толкоз мъчно, когато в нашите лимитирани среди се опитваме да развием алтернативата на капитализма с взор към социализма.

Но пък е радостно, че в този алманах като създатели, а и на полемиката при представянето му участват младежи. Може би една трета от пристигналите бяха млади. Имаше мои някогашни студенти, докторанти. Малко са. Повечето са историци, които се занимават със социализма. Но въпреки всичко ги има и те се вълнуват, търсят алтернативата.

Вярно, има и такива, които са се изморили да вървят все срещу течението и хората да ги гледат „ като изкопаемо ”. Тежко е.

Все отново продължаваме тази битка, която не е за нас, а за бъдещите генерации. Затова и сборникът ни не може просто да си стои на рафта като следващата книга, следващото академично занятие. Трябва да се трансформира в тематика за полемики на разнообразни места.

Не съм оптимистка. Но всеки би трябвало да прави каквото може. Ние сме субектът, както сподели проф. Денков. Всеки от нас е индивид на концепцията за социализма.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!